30 may 2009, 17:55

Облак

  Poesía
963 0 9

Един тъгуващ облак ме целуна

в разгара на залязващия ден.

Усетил, че и аз сама тъгувам,

докосна с устни моето лице.

 

А облаци в небето има много,

но този по-различен бе от тях.

Не се отдалечи, не каза "сбогом"

във здрача на прииждащия мрак.

 

Щастлива съм, целуната от облак,

по-истински от всеки земен мъж.

По-нежен и непричиняващ болка,

даряващ ме със чист и топъл дъжд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...