Един тъгуващ облак ме целуна
в разгара на залязващия ден.
Усетил, че и аз сама тъгувам,
докосна с устни моето лице.
А облаци в небето има много,
но този по-различен бе от тях.
Не се отдалечи, не каза "сбогом"
във здрача на прииждащия мрак.
Щастлива съм, целуната от облак,
по-истински от всеки земен мъж.
По-нежен и непричиняващ болка,
даряващ ме със чист и топъл дъжд.
© Ева Корназова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
