Обрат
Сънувам те, събуждам се в реалност,
целувам те, а то било е пак в съня,
докосвам те, но пак сънят ми се намесва
и губя те незнайно как в реалността.
Обичаш ли ме, аз не зная,
или само спомен съм за теб,
обичаШЕ ме ти, това го зная,
а аз изгарях те със свойто не.
Е, заслужих си това, което трябва,
съдбата се обърна срещу мен,
сега е време аз да те обичам,
а ти да ме изгаряш с твойто не.
Аз вече те обичам лудо,
в съня, в мечтите, в реалността...
Едничка мисъл ме измъчва само -
далечно минало ли съм сега?
целувам те, а то било е пак в съня,
докосвам те, но пак сънят ми се намесва
и губя те незнайно как в реалността.
Обичаш ли ме, аз не зная,
или само спомен съм за теб,
обичаШЕ ме ти, това го зная,
а аз изгарях те със свойто не.
Е, заслужих си това, което трябва,
съдбата се обърна срещу мен,
сега е време аз да те обичам,
а ти да ме изгаряш с твойто не.
Аз вече те обичам лудо,
в съня, в мечтите, в реалността...
Едничка мисъл ме измъчва само -
далечно минало ли съм сега?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Петрова Все права защищены
