lost_in_time (Петя Петрова)
23 10
19.11.2008 г., 19:23 ч.

Обрат 

  Поезия » Любовна
551 0 1
Сънувам те, събуждам се в реалност,
целувам те, а то било е пак в съня,
докосвам те, но пак сънят ми се намесва
и губя те незнайно как в реалността.

Обичаш ли ме, аз не зная,
или само спомен съм за теб,
обичаШЕ ме ти, това го зная,
а аз изгарях те със свойто не.

Е, заслужих си това, което трябва,
съдбата се обърна срещу мен,
сега е време аз да те обичам,
а ти да ме изгаряш с твойто не.

Аз вече те обичам лудо,
в съня, в мечтите, в реалността...
Едничка мисъл ме измъчва само -
далечно минало ли съм сега?

© Петя Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • когато изгубиш нещо чак тогава осъзнаваш,колко е било ценно....хубав,но тъжен стих...поздрави
Предложения
: ??:??