9 июл. 2016 г., 19:28

Обратна тяга

713 0 7


Обратна тяга, втора клапа -
вървя по трънена пътека.
На бурята в окото сляпо,
видях съдбата си нелека.

 

Корав циник, с мазоли груби -
с един каскет имàне кретам.
В тълпата всеки вик се губи
или осъмва в пет куплета.

 

При мене вечер Бог не слиза -
навикано от всички куче
и пея в тънката си риза,
от ъгъла на свойта участ.

 

Под сянката на гарван черен,
към чужд уют не се нагаждам.
Животът е добре премерен -
кило белина, шепа сажди.

 

По описа на тези срички
написаното няма смисъл.
Живяното делих със всички,
каквото не живях - написах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...