Jul 9, 2016, 7:28 PM

Обратна тяга

  Poetry
711 0 7


Обратна тяга, втора клапа -
вървя по трънена пътека.
На бурята в окото сляпо,
видях съдбата си нелека.

 

Корав циник, с мазоли груби -
с един каскет имàне кретам.
В тълпата всеки вик се губи
или осъмва в пет куплета.

 

При мене вечер Бог не слиза -
навикано от всички куче
и пея в тънката си риза,
от ъгъла на свойта участ.

 

Под сянката на гарван черен,
към чужд уют не се нагаждам.
Животът е добре премерен -
кило белина, шепа сажди.

 

По описа на тези срички
написаното няма смисъл.
Живяното делих със всички,
каквото не живях - написах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...