Обратна тяга, втора клапа -
вървя по трънена пътека.
На бурята в окото сляпо,
видях съдбата си нелека.
Корав циник, с мазоли груби -
с един каскет имàне кретам.
В тълпата всеки вик се губи
или осъмва в пет куплета.
При мене вечер Бог не слиза -
навикано от всички куче
и пея в тънката си риза,
от ъгъла на свойта участ.
Под сянката на гарван черен,
към чужд уют не се нагаждам.
Животът е добре премерен -
кило белина, шепа сажди.
По описа на тези срички
написаното няма смисъл.
Живяното делих със всички,
каквото не живях - написах.
© Димитър Никифоров All rights reserved.