Jul 9, 2016, 7:28 PM

Обратна тяга 

  Poetry
528 0 7


Обратна тяга, втора клапа -
вървя по трънена пътека.
На бурята в окото сляпо,
видях съдбата си нелека.

 

Корав циник, с мазоли груби -
с един каскет имàне кретам.
В тълпата всеки вик се губи
или осъмва в пет куплета.

 

При мене вечер Бог не слиза -
навикано от всички куче
и пея в тънката си риза,
от ъгъла на свойта участ.

 

Под сянката на гарван черен,
към чужд уют не се нагаждам.
Животът е добре премерен -
кило белина, шепа сажди.

 

По описа на тези срички
написаното няма смисъл.
Живяното делих със всички,
каквото не живях - написах.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??