27 мая 2014 г., 19:11

Образ и име

569 0 9

Уморих се!  Смених доста чифта сандали.

Пропътувах земята. Отглеждах сезони.

Бях и умна и глупава, горда и жалеща.

Но полека от себе си всичко отроних.

 

Изкачих планината. Видях отвисоко

как реките текат и  в морето се вливат.

Проследявах по вятъра всички посоки.

На моменти успявах да бъда щастлива.

 

Щом поемах по малко от тази магия,

всичко пак ми изглеждаше лесно и просто.

Глътка вяра в тъгата успявах да скрия,

огорчена до смърт или мокра до кости.

 

Ще те търся отново. Защо?! Да съм жива!

Ако спра насред пътя, съвсем ще загина.

Зная твоята обич, безкрайно красива,

ще намери накрая и образ, и име.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...