Уморих се! Смених доста чифта сандали.
Пропътувах земята. Отглеждах сезони.
Бях и умна и глупава, горда и жалеща.
Но полека от себе си всичко отроних.
Изкачих планината. Видях отвисоко
как реките текат и в морето се вливат.
Проследявах по вятъра всички посоки.
На моменти успявах да бъда щастлива.
Щом поемах по малко от тази магия,
всичко пак ми изглеждаше лесно и просто.
Глътка вяра в тъгата успявах да скрия,
огорчена до смърт или мокра до кости.
Ще те търся отново. Защо?! Да съм жива!
Ако спра насред пътя, съвсем ще загина.
Зная твоята обич, безкрайно красива,
ще намери накрая и образ, и име.
© Нели Дерали Все права защищены