Образ и име
Уморих се! Смених доста чифта сандали.
Пропътувах земята. Отглеждах сезони.
Бях и умна и глупава, горда и жалеща.
Но полека от себе си всичко отроних.
Изкачих планината. Видях отвисоко
как реките текат и в морето се вливат.
Проследявах по вятъра всички посоки.
На моменти успявах да бъда щастлива.
Щом поемах по малко от тази магия,
всичко пак ми изглеждаше лесно и просто.
Глътка вяра в тъгата успявах да скрия,
огорчена до смърт или мокра до кости.
Ще те търся отново. Защо?! Да съм жива!
Ако спра насред пътя, съвсем ще загина.
Зная твоята обич, безкрайно красива,
ще намери накрая и образ, и име.
© Нели Дерали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Северина, че прочете и хареса!
-
„Глътка вяра в тъгата успявах да скрия,
огорчена до смърт или мокра до кости.“
!!! -
-
all I need is love
-
Благодаря на всички ви! Мисана, особена благодарност към теб за подкрепата, която винаги ми даваш. Прегръщам те, приятелю.
-
Поздрав и от мен!С Ивелина!
-
С поздрави за виталния стих!
-
Да, обичта рано или късно си намира образа и името. Харесах философията ти!
-
Ето, че пак всичко опира до любовта. Без нея животът на човека е немислим. Не се е появил големият Откривател, който да я замени с нещо нетривиално. А би следвало то да съществува. Но поне в поезията, като тема, любовта е незаменима. Конкретният текст майсторски оперира в тази канава.
Поздравление, Из! Пожелавам ти да да откриеш тази безкрайно красива обич и главното - да я направиш взаимна.
С поздрав: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
