27.05.2014 г., 19:11

Образ и име

567 0 9

Уморих се!  Смених доста чифта сандали.

Пропътувах земята. Отглеждах сезони.

Бях и умна и глупава, горда и жалеща.

Но полека от себе си всичко отроних.

 

Изкачих планината. Видях отвисоко

как реките текат и  в морето се вливат.

Проследявах по вятъра всички посоки.

На моменти успявах да бъда щастлива.

 

Щом поемах по малко от тази магия,

всичко пак ми изглеждаше лесно и просто.

Глътка вяра в тъгата успявах да скрия,

огорчена до смърт или мокра до кости.

 

Ще те търся отново. Защо?! Да съм жива!

Ако спра насред пътя, съвсем ще загина.

Зная твоята обич, безкрайно красива,

ще намери накрая и образ, и име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...