suffer_angelus (Иван Атанасов)
26 557
16 сент. 2004 г., 00:06

Образ на дете 

  Поэзия
1791 0 11
Стоя замислен, загледан в звездите,
и мисля за хората, които познавам,
мислите си претеглям пак на везните
и започвам отново, безкрайно да страдам.

Безкрайна, очевидно е хорската злоба,
доброта по-рядко започвам да срещам
дали, когато спокойно легна във гроба
за света съжаление все пак ще усещам?

Спасителна мисъл промъква се бавно,
поглеждам прекрасното звездно небе
и слаба надежда в душата ми пламва -
със звезди нарисувано е малко дете

16 септември 2004 г.
гр. София

© Иван Атанасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се че си намерила такова нещо .

    Хакуна матата,
    Симба
  • Стилно,силно!
    Рядко намирам в безкрайната плява
    нещо, което си заслужава!
  • не знам какво е представлявал последният куплет преди редакцията, но така е безупречен
  • Мерси, мерси
  • няма да е достатъчно да кажа "браво,добре си се справил"...щото това стихче просто не го заслужава!!!
  • Ами мерси, мерси, мерси... Радвам се че ви харесва Гери, така и не разбрах какво е мнението ти, но ще го преглътна
  • Това е метафора (ако не си разбрала) - лирическият герой търси отговори на въпросите си - търси ги гледайки звездите, които символизират безкрайността на напознатото и намира отговора или по-точно надеждата за положителен отговор, подредбата на звездите не е важно - важна е надеждата.

    И въпреки това - човек може да види в звездното небе каквото си поиска - така че с малко въображение можеш да видиш и дете
  • Mного ми хареса! Поздравления!
  • Тъй вече нямам забележки.
  • Преработих го, сега как е?
  • Когато прочетох първия куплет си казах, доста видимо подобрение. но незнам защо си оставил така неизпипан последния. Препаботи го и ще стане хубаво.
Предложения
: ??:??