Че душата ми скита безнадежно,

на никой отплата не търся.

Ще погаля твоето лице нежно,

без любов от тебе да прося.

Нямаш вина, че си обречен на друга,

аз съм пречка за тази любов,

но недей ми искай тази услуга,

да забравя теб и този зов.

Зов, във който сърцето те умоляваше

за последна целувка и поглед.

На любов дори не се надяваше,

но ти към мене си остана лед.

За приятелка ме имаш,

ръка ти подавам за всичко,

но тази болка сериозно не взимаш,

че сърцето ми ще е без тебе самичко!