Денем е, а всичко е потънало във мрак.
Шумно е, а само тишина се чува...
Една сълза отронва се и пада пак,
а ехото отеква и в далечината се изгубва...
Седя сама във мрачно-горзната си стая,
а мисълта ми нейде другаде се извисява...
Ах, как отново искам да мечтая,
но силна болка това ми забранява...
Тя влязла е в сърцето ми нещастно,
души го, къса, тъпче и дере...
Зарад нея то е вече празно
и се моли по-скоро да умре... ...