Обречени

Sonne (Николета)
14 1

19 авг. 2010 г., 07:42

Поэзия » Любовная

786 0 2

Пролетният дъжд танцува по прозореца ми пак

и капките в една се сливат.

Подобно на съдбовен знак

образа ти от съзнанието ми размиват.

В шепота им самотата си усещам,

бремето на окаяната си душа.

Разбиране от никъде не срещам,

а само упреци за моята вина.

Грешна съм, че те обикнах.

Болна съм и търся лек.

Опитах, но не искам, а и не свикнах

да живея аз без теб.

Поглеждам през прозореца отворен

и виждам толкова усмихнати звезди,

а чувствам се като дърво без корен,

защото разделят се нашите съдби.