Пролетният дъжд танцува по прозореца ми пак
и капките в една се сливат.
Подобно на съдбовен знак
образа ти от съзнанието ми размиват.
В шепота им самотата си усещам,
бремето на окаяната си душа.
Разбиране от никъде не срещам,
а само упреци за моята вина.
Грешна съм, че те обикнах.
Болна съм и търся лек.
Опитах, но не искам, а и не свикнах
да живея аз без теб. ...