Sonne (Николета)
14 1
Aug 19, 2010, 7:42 AM

Обречени 

  Poetry » Love
788 0 2

 

Пролетният дъжд танцува по прозореца ми пак

и капките в една се сливат.

Подобно на съдбовен знак

образа ти от съзнанието ми размиват.

 

В шепота им самотата си усещам,

бремето на окаяната си душа.

Разбиране от никъде не срещам,

а само упреци за моята вина.

 

Грешна съм, че те обикнах.

Болна съм и търся лек.

Опитах, но не искам, а и не свикнах

да живея аз без теб.

 

Поглеждам през прозореца отворен

и виждам толкова усмихнати звезди,

а чувствам се като дърво без корен,

защото разделят се нашите съдби.

© Николета All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??