Обречени на Вечност...

  Обречени на Вечност...

От новините:       „Опасен астероид лети към Земята“...

26.01.2020              „Нов, неизвестен до сега, вирус идва

                              от  Китай и се разпространява по це-

                              лия свят“

                              „Огромни пожари изпепеляват

                               Планетата“

                              „Не запомнени урагани се „нахвърлят“

                              върху контитентите.“

                              Земята се „тресе“ максимално по

                              Рихтер, изригват вулкани – „спали“

                              столетия...

                              Озонна „дупка“ зее със закана над нас...

В една безкрайно романтична вечер

щом първи път Човекът се изправил –

видял Звездите удивен и вече

внезапно за умората забравил...

Тогава още замечтал, увлечен

от звездната разкошност на Безкрая...

... И със Душа поискал да е вечен,

преди със Разум да го осъзнае...

Все още плоска е била Земята

и просто свършвала до хоризонта

със всичко, дето му било познато,

но той за Вечност замечтал нескромно...

Не можел да си обясни: “Звездите –

защо във края на нощта изчезват?...“

Защо оставали в денят му скрити –

във тайнствената, на небето, бездна?...

Не знаел за звездите още нищо –

така далечни, толкова безсмъртни –*

изглеждащи примамни и лъчисти,

а може би отдавна вече мъртви...

Далече още сам да осъзнае,

че гравитацията ги владее,

а в хаоса е незбежен Края,

опитат ли да се „спасят“ от нея...

И само светлината им, която

излъчена била, но в друга вечност,

с последни сили стига до Земята –

да прави романтична всяка вечер!...

И плашела го страшната безкрайност

на всичко във Света необичайно:

и свършващата на Живота трайност,

и мълнията треснала случайно...

А пред мощта на гневната Вселена

във ужас той когато се стъписал –

поискал Вечност с нея споделена

и дръзко заживял със тази мисъл...

И за това измислил Боговете

и всички свързани със тях легенди...

(Строил и храмове през вековете –

оказвали се често непотребни...)

На първо време само за Душите

безсмъртие почтително измолил –

да могат те, подобно на звездите,

в Безкрайността да се въртят на воля...

Под формата на тайнствени енергии,

на атоми или „частици божии“**,

а може би на ангели, разперили

крилата си и Вечността тревожили!...

... А за телата кой-знай що забравил

и тях, от гравитацията грабнати,

да бъдат в плен на тленността оставил

във мигове от Времето откраднати...

... А Любовта?... Човешката!... Къде е?...

Твърди се, че обича се с душата,

но може ли самотна да се рее

тя, без Страстта останала в телата!?...

Без тръпката внезапно осъзната,

без Онова усещане неясно

разтърсващо те на Върха, когато

достигнал си го в сливане прекрасно!...

*    *    *    *    *    *    *    *    *    *

... А ние всички, дето като общност

и като вид, Земята сме избрали

да ни е дом, но със мечта за Вечност

невероятно, как  не сме разбрали,

че във живота просто сме обречени

съгласно Панвселенните закони –

и във Безкрайността ще бъдем вечни,

но като: атоми, енергии, бозони...**

05.02.2020.

*много от звездите, които виждаме отдавна

са „мъртви“ и само светлината им излъчена

преди милиарди години достига до нас.

**все още не доказана категорично т.н. „божия

частица“ – бозон на Хигс, е в основата на

сформирането на галактики, звезди и планети

след Големия взрив. С нея може да се обясни как

материята добива масата си.