6.02.2020 г., 17:31

Обречени на Вечност...

422 0 0

 

  Обречени на Вечност...

 

От новините:       „Опасен астероид лети към Земята“...

26.01.2020              „Нов, неизвестен до сега, вирус идва

                              от  Китай и се разпространява по це-

                              лия свят“

                              „Огромни пожари изпепеляват

                               Планетата“

                              „Не запомнени урагани се „нахвърлят

                              върху контитентите.“

                              Земята се „тресе“ максимално по

                              Рихтер, изригват вулкани – „спали

                              столетия...

                              Озонна „дупка“ зее със закана над нас...

 

В една безкрайно романтична вечер

щом първи път Човекът се изправил

видял Звездите удивен и вече

внезапно за умората забравил...

 

Тогава още замечтал, увлечен

от звездната разкошност на Безкрая...

... И със Душа поискал да е вечен,

преди със Разум да го осъзнае...

 

Все още плоска е била Земята

и просто свършвала до хоризонта

със всичко, дето му било познато,

но той за Вечност замечтал нескромно...

 

Не можел да си обясни:Звездите

защо във края на нощта изчезват?...“

Защо оставали в денят му скрити

във тайнствената, на небето, бездна?...

 

Не знаел за звездите още нищо

така далечни, толкова безсмъртни –*

изглеждащи примамни и лъчисти,

а може би отдавна вече мъртви...

 

Далече още сам да осъзнае,

че гравитацията ги владее,

а в хаоса е незбежен Края,

опитат ли да се „спасят“ от нея...

 

И само светлината им, която

излъчена била, но в друга вечност,

с последни сили стига до Земята

да прави романтична всяка вечер!...

 

И плашела го страшната безкрайност

на всичко във Света необичайно:

и свършващата на Живота трайност,

и мълнията треснала случайно...

 

А пред мощта на гневната Вселена

във ужас той когато се стъписал

поискал Вечност с нея споделена

и дръзко заживял със тази мисъл...

 

И за това измислил Боговете

и всички свързани със тях легенди...

(Строил и храмове през вековете –

оказвали се често непотребни...)

 

На първо време само за Душите

безсмъртие почтително измолил

да могат те, подобно на звездите,

в Безкрайността да се въртят на воля...

 

Под формата на тайнствени енергии,

на атоми или „частици божии“**,

а може би на ангели, разперили

крилата си и Вечността тревожили!...

 

... А за телата кой-знай що забравил

и тях, от гравитацията грабнати,

да бъдат в плен на тленността оставил

във мигове от Времето откраднати...

 

... А Любовта?... Човешката!... Къде е?...

Твърди се, че обича се с душата,

но може ли самотна да се рее

тя, без Страстта останала в телата!?...

 

Без тръпката внезапно осъзната,

без Онова усещане неясно

разтърсващо те на Върха, когато

достигнал си го в сливане прекрасно!...

                              

*    *    *    *    *    *    *    *    *    *

... А ние всички, дето като общност

и като вид, Земята сме избрали

да ни е дом, но със мечта за Вечност

невероятно, как  не сме разбрали,

 

че във живота просто сме обречени

съгласно Панвселенните закони –

и във Безкрайността ще бъдем вечни,

но като: атоми, енергии, бозони...**

 

05.02.2020.

                                                                   

*много от звездите, които виждаме отдавна

са „мъртви“ и само светлината им излъчена

преди милиарди години достига до нас.

**все още не доказана категорично т.н. „божия

частица“ – бозон на Хигс, е в основата на

сформирането на галактики, звезди и планети

след Големия взрив. С нея може да се обясни как

материята добива масата си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...