Сдъвквам те в мислите
и трудно те преглъщам всеки ден.
Така париш в очите,
че сълзите забравят за мен.

Копнея те само
и храня мечтите с трохи.
Дълго очаквах твоето рамо,
където исках да затворя очи.

Градя те в илюзии
и сривам те в спомени бавно.
Дните без теб са стихии,
в които живея отдавна.

Изгубих думите, които те описват
и мълча те в чувства до живот.
Щом душата друго не иска,
тогава как се отрича любов?!