3 мар. 2012 г., 20:07

Обрулени мисли 

  Поэзия
5.0 / 3
713 0 8
Има мигове, в които
струва ти се, че потъваш.
И до днес, във тебе скрито,
чувство на тъга избълва.
Някъде далеч остана
слънчевия плам, възторга.
Вместо него, във замяна
се разплиска глуха болка.
Спомен, бледен от жарава,
черен въглен, черна песен...
Леден вятър ги отвява
през разплаканата есен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Василева Все права защищены

Предложения
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »