3 мар. 2012 г., 20:07

Обрулени мисли 

  Поэзия
5.0 / 3
708 0 8
Има мигове, в които
струва ти се, че потъваш.
И до днес, във тебе скрито,
чувство на тъга избълва.
Някъде далеч остана
слънчевия плам, възторга.
Вместо него, във замяна
се разплиска глуха болка.
Спомен, бледен от жарава,
черен въглен, черна песен...
Леден вятър ги отвява
през разплаканата есен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Василева Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »