Има мигове, в които
струва ти се, че потъваш.
И до днес, във тебе скрито,
чувство на тъга избълва.
Някъде далеч остана
слънчевия плам, възторга.
Вместо него, във замяна
се разплиска глуха болка.
Спомен, бледен от жарава,
черен въглен, черна песен...
Леден вятър ги отвява
през разплаканата есен.
Брули мислите унили
и студи, студи в душата.
Гълъби гнездо са свили
от надежда необятна.
© Веси Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
