Обсада
Разстрелват ни, взривяват ни, убиват ни.
Мълчим и вярваме на лумпени.
И слепите видяха, че загиваме.
Сами сме, а по навик все се бутаме.
Пред нас – скалà, зад гърбовете – пропаст.
От ляво и от дясно – политици.
От тинята, краката са изцапани.
Отгоре святкат огнени езици.
В храмовете пълно е с търговци.
Мутри носят кръстове, а плашат.
Ония дето идват ни на гости,
майките ни карат да заплачат.
Зарът спира все на полумесец.
Късметът, него кучета го яли.
Няма вече кого да обесят,
светците са рисунки в катедрали.
От извънредни новини гърми бушона.
Часовниците, жертви преброяват.
Корупцията меси си закони
и вярата на хората взривява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
