17 окт. 2008 г., 21:08

Обсебен

1.1K 0 4
 

Силен съм, когато мен пожелаваш.

И толкова слаб, с малко раняваш.

А как не ми отива да бъда такъв!

Извън контрола на кръв и на плът.

 

Какво е... за Бога, кажи ми, какво е?

Как да го махна и бъде пак моето мое.

Ти имаш нещо - силно обсебващо мен.

Имаш нещо различно от нашата тлен.

 

Отвъд лик, отвъд глас, отвъд  тяло.

Сетивата различни улавят го само.

Думи не стигат, пресъхват, немеят.

Какво е...  какво, Господи, има у нея?

 

Не забравям я, не се излекувам.

Миг, мисъл, живот за нея шептят.

Скитник душа към нея пътувам.

И питам се цел ли е

                                  ... или  моят път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...