Обсебен
Силен съм, когато мен пожелаваш.
И толкова слаб, с малко раняваш.
А как не ми отива да бъда такъв!
Извън контрола на кръв и на плът.
Какво е... за Бога, кажи ми, какво е?
Как да го махна и бъде пак моето мое.
Ти имаш нещо - силно обсебващо мен.
Имаш нещо различно от нашата тлен.
Отвъд лик, отвъд глас, отвъд тяло.
Сетивата различни улавят го само.
Думи не стигат, пресъхват, немеят.
Какво е... какво, Господи, има у нея?
Не забравям я, не се излекувам.
Миг, мисъл, живот за нея шептят.
Скитник душа към нея пътувам.
И питам се цел ли е
... или моят път...
© Калоян Борисов All rights reserved.
не съм си и мечтал 
