Обсебена от духове сякаш съм аз,
бягам с часове, минавам през пек и мраз.
Последните ти думи кънтят вътре в мен,
шепнеш ми ги всяка нощ и всеки ден.
Аз просто искам да те игнорирам,
но защо не ми го позволяваш, не разбирам.
Гледайки снимката ти, усещам
как сърцето си в мрежа заклещвам.
Когато спя, чувствам, че ме наблюдаваш,
че всяко мое движение тайно съзерцаваш.
Когато из улиците сама вървя,
лицето ти изниква и започвам да крещя. ...