Стара ябълка на двора,
протегнала широко свойте клони,
и без да чувства тя умора,
безпирно снежните кристали гони.
И чувства вихъра на топлината,
макар и зимна, но като лавина -
стопля сърцето и душата
красотата на зимната картина.
Но още нещо гъделичка тихо,
записано по ръбовета на снежеца:
- Коледа, Коледа май дошла е! -
прошепват клони сред ветреца. ...