Обсебени от коледния дух
Стара ябълка на двора,
протегнала широко свойте клони,
и без да чувства тя умора,
безпирно снежните кристали гони.
И чувства вихъра на топлината,
макар и зимна, но като лавина -
стопля сърцето и душата
красотата на зимната картина.
Но още нещо гъделичка тихо,
записано по ръбовета на снежеца:
- Коледа, Коледа май дошла е! -
прошепват клони сред ветреца.
Макар и кратък във своя път,
рисува по прозореца снега.
Елхите вече кротко спят
под коледната пазва на нощта.
А вкъщи огън непрестанно как играе,
поредна топлина във вечерта.
И искрици живи как ухаят
на коледния смях и доброта.
Кротко всички са приседнали
и се радват в щастието един на друг.
Прегръдка един към друг протегнали,
обсебени от коледния дух.
Плахо се повдигат чаши
и вдигат тост в красивата и свята нощ.
Сплитат се душите наши,
няма тук добър и няма лош.
А от прозорчето във своя трон,
ябълката стара пак ни гледа
и със димни ноти коминът дава тон,
реди ни песен във цвят на креда.
И този цвят кристално бял
се слива с образите на дървото
и всеки гледа като онемял
зимната картина по стъклото.
И бумка бъдникът в камината
и пее стара коледарска песен.
Това е образът на зимата
във коледния ден чудесен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
