icohim (Христо Стоянов)
182 985
26.12.2008 г., 19:37 ч.

Обсебени от коледния дух 

  Поезия
523 0 5
 

Стара ябълка на двора,

протегнала широко свойте клони,

и без да чувства тя умора,

безпирно снежните кристали гони.

И чувства вихъра на топлината,

макар и зимна, но като лавина -

стопля сърцето и душата

красотата на зимната картина.

Но още нещо гъделичка тихо,

записано по ръбовета на снежеца:

- Коледа, Коледа май дошла е! -

прошепват клони сред ветреца.

Макар и кратък във своя път,

рисува по прозореца снега.

Елхите вече кротко спят

под коледната пазва на нощта.

А вкъщи огън непрестанно как играе,

поредна топлина във вечерта.

И искрици живи как ухаят

на коледния смях и доброта.

Кротко всички са приседнали

и се радват в щастието един на друг.

Прегръдка един към друг протегнали,

обсебени от коледния дух.

Плахо се повдигат чаши

и вдигат тост в красивата и свята нощ.

Сплитат се душите наши,

няма тук добър и няма лош.

А от прозорчето във своя трон,

ябълката стара пак ни гледа

и със димни ноти коминът дава тон,

реди ни песен във цвят на креда.

И този цвят кристално бял

се слива с образите на дървото

и всеки гледа като онемял

зимната картина по стъклото.

И бумка бъдникът в камината

и пее стара коледарска песен.

Това е образът на зимата

във коледния ден чудесен.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??