Защо все още,
със затворени очи,
виждам образа ти,
къдрокоске?
Защо щом видя образа ти,
нещо в мене трепва?
Защо щом нещо в мене трепва, прероден,
цветовете стават ярко-живи?
Защо още те усещам
без да ме докосваш?
Защо живея само,
като си в ума ми?
Телесното отдавна
стигнало е край,
но съзнанието
никога не свършва...
© Филип Филипов Все права защищены