Обсесия

Защо все още, 

със затворени очи, 

виждам образа ти,

къдрокоске? 

Защо щом видя образа ти, 

нещо в мене трепва? 

Защо щом нещо в мене трепва, прероден, 

цветовете стават ярко-живи? 

Защо още те усещам

без да ме докосваш?

Защо живея само,

като си в ума ми?

Телесното отдавна 

стигнало е край,

но съзнанието 

никога не свършва...