1 июн. 2011 г., 11:14

Обществен задух

729 0 1

Редът е скрит сред хаоса от планети.

И всички рими са разместени, безцветни.

И всички ние сме поети от запаса –

а думите ни страдат от скорбут.

 

Със кислородна маска на уста

аз бродя сред останките

на столичните безпотомствени площади;

и каня всички безпризорни сгради

със мен и лятото, което е на път:

 

да се плацикаме в миманса на събитията,

да разиграваме спектакли под дъжда,

да призоваваме към щедрост и към солидарност,

докато щъркелите отлетят.

 

Да остареем като младостта си,

която е отлюспено парче бетон,

да се пречистваме в страха и във съня си,

където разпилян е всеки стон.

 

А когато пяната превърне се във смог отровен

и границата се размие между злоба и екстаз,

ще се погледнем ли поне за миг –

разбиращи се с поглед, без говорене,

или ще си нахлузим този път противогаз?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих, лъха на изгубена младост и похабен живот, много точно е хванато насторението, браво!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...