23 окт. 2011 г., 07:32

Общност

1.3K 1 1

 

 

Ние сме просто онези, различните

цветни петна върху сивия фон.

Ние се радваме, плачем, обичаме.

В грешна хармония -  слят полутон.

 

Ние сме другите , странните, трудните

камък в обувката, бримка в чорап

Как преминават ли дните ни, мудните?

Някак невидимо, в собствен мащаб.

 

Ние сме тук и сред вас, не отричайте.

Нека живеем задружно и в мир!

Моля ви, себе си в грях не въвличайте,

да се пречистим с духовен потир!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Ханджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...