23.10.2011 г., 7:32

Общност

1.3K 1 1

 

 

Ние сме просто онези, различните

цветни петна върху сивия фон.

Ние се радваме, плачем, обичаме.

В грешна хармония -  слят полутон.

 

Ние сме другите , странните, трудните

камък в обувката, бримка в чорап

Как преминават ли дните ни, мудните?

Някак невидимо, в собствен мащаб.

 

Ние сме тук и сред вас, не отричайте.

Нека живеем задружно и в мир!

Моля ви, себе си в грях не въвличайте,

да се пречистим с духовен потир!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...