Oct 23, 2011, 7:32 AM

Общност

  Poetry » Civic
1.3K 1 1

 

 

Ние сме просто онези, различните

цветни петна върху сивия фон.

Ние се радваме, плачем, обичаме.

В грешна хармония -  слят полутон.

 

Ние сме другите , странните, трудните

камък в обувката, бримка в чорап

Как преминават ли дните ни, мудните?

Някак невидимо, в собствен мащаб.

 

Ние сме тук и сред вас, не отричайте.

Нека живеем задружно и в мир!

Моля ви, себе си в грях не въвличайте,

да се пречистим с духовен потир!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна Ханджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...