21 мар. 2013 г., 17:03

Обувките

889 0 1

Недейте да ми пробвате обувките!

Защото стискат, ще Ви заболи!

Не ги напъвайте, недейте!

Във тях си нося сламки и бодли.

 

Едната има дупчица отляво.

Усещам я, когато завали.

А другата ми още си е здрава.

Какви обувки имам, а? Нали?

 

Аз помня, купи ми ги баба.

Отдавна беше, някога, преди.

Тогава беше татко, мама,

сестра ми и обувките, добри.

 

Недейте да ми пробвате обувките!

Подметките им зеят отстрани.

Не ги напъвайте! Недейте!

В обувките са моите очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алида Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...