21.03.2013 г., 17:03

Обувките

885 0 1

Недейте да ми пробвате обувките!

Защото стискат, ще Ви заболи!

Не ги напъвайте, недейте!

Във тях си нося сламки и бодли.

 

Едната има дупчица отляво.

Усещам я, когато завали.

А другата ми още си е здрава.

Какви обувки имам, а? Нали?

 

Аз помня, купи ми ги баба.

Отдавна беше, някога, преди.

Тогава беше татко, мама,

сестра ми и обувките, добри.

 

Недейте да ми пробвате обувките!

Подметките им зеят отстрани.

Не ги напъвайте! Недейте!

В обувките са моите очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алида Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...