Недейте да ми пробвате обувките!
Защото стискат, ще Ви заболи!
Не ги напъвайте, недейте!
Във тях си нося сламки и бодли.
Едната има дупчица отляво.
Усещам я, когато завали.
А другата ми още си е здрава.
Какви обувки имам, а? Нали?
Аз помня, купи ми ги баба.
Отдавна беше, някога, преди.
Тогава беше татко, мама,
сестра ми и обувките, добри.
Недейте да ми пробвате обувките!
Подметките им зеят отстрани.
Не ги напъвайте! Недейте!
В обувките са моите очи...
© Алида Всички права запазени