Обувките на скитника
Нозете ти ще помнят дълго друмите,
които все на длъж и шир ти мериш.
Свещицата мъждукаща на думите,
запалвах нощем. За да ме намериш.
Калесвах те, на шарената бъклица,
с червен конец, жълтичката завързах.
Отсявах слама, жито, бурен, къклица...
И все към теб през угарите бързах.
И губех си мечтите, там във тъмното
превързвах рани, рано побеляла.
Крила ти дадох, да прелитнеш стръмното.
Сама да бях, едва ли бих летяла.
И бурята утихна, до мърморене,
и ураган по мъжки ме прегръща...
Върни се скитнико, при мен. Към корена.
За тебе в дом превърнах всяка къща.
От сълзи сбирах бяла сол, в гаванката,
кенари от косите си уших ти.
Стопанин на дома си. Аз стопанката...
Обувките на скитник изгорих ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
