11.01.2020 г., 11:47 ч.  

Обувките на скитника 

  Поезия » Друга
1520 15 27

Нозете ти ще помнят дълго друмите,
които все на длъж и шир ти мериш.
Свещицата мъждукаща на думите,
запалвах нощем. За да ме намериш.

Калесвах те, на шарената бъклица,
с червен конец, жълтичката завързах.
Отсявах слама, жито, бурен, къклица...
И все към теб през угарите бързах.

И губех си мечтите, там във тъмното
превързвах рани, рано побеляла.
Крила ти дадох, да прелитнеш стръмното.
Сама да бях, едва ли бих летяла.

И бурята утихна, до мърморене,
и ураган по мъжки ме прегръща...
Върни се скитнико, при мен. Към корена.
За тебе в дом превърнах всяка къща.

От сълзи сбирах бяла сол, в гаванката,
кенари от косите си уших ти.
Стопанин на дома си. Аз стопанката...
Обувките на скитник изгорих ти.
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??