Обяснение
Защото много пъти ги крещях,
а думите се връщаха при мене.
Изричах ги през сълзи и през смях.
Изричах ги, примряла от вълнение.
А думите се връщаха по ехото
на нечий поласкан егоцентризъм.
Прибирах си ги в саковете с дрехите
и връщах само клЮча на излизане.
Защото нямат стойност и пред теб
дори ми е нелепо да ги кажа.
О, слабост, твойто име е човек.
А полът е подробност. И не вàжи.
Любов е Бог. А аз съм атеистка.
Не вярвам в креативност чрез брътвежи.
Висока съм, когато те измислям.
И никоя, когато ме намериш.
Защото много пъти ги крещях.
Но думите остават само думи...
А времето ми връща шепа прах,
която се посипва помежду ни
и като някаква невидима стена
разделя общите ни мигове и случки.
Мълча и се превръщам в тишина,
в която да успея да те чуя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тодорова Все права защищены
