29 авг. 2015 г., 19:37

Обяснение в любов

1.2K 0 0

Ще позвъня с букетче на вратата
и с думи две ще ти се обясня...
Съседка си ми, знойна като лято,
и виждам как прибираш се сама.

Със погледи неволно те събличам,
дори не мога да си го простя...
на ласките си мъжки те обричам
и нощите не мога да приспя.

Ще се усмихна, и дано успея
с пресъхналото гърло да река:
Обичам те... или пък да запея
романс красив от края на века...

Ако потрепне във сърце ти нещо
и ме поканиш вътре на кафе
със бучка сладка, мила нежност...
ще съм щастлив - на седмото небе.

Във погледа ти ще стая копнежи,
изгубил се във чар неповторим,
ще търся по ръката ти надежда,
на танц ще те поканя - мълчалив.

И ако речено е... ще притихнат
косите ти на мойте рамене,
с целувка вечерта ще ни усмихне,
без Бог дори това да разбере...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....