13 июн. 2014 г., 01:37

Обява

1.1K 1 4


Издирвам си приятелство. От малка.
От тези - истинските, дълготрайните.
Човек, с който да си делиме залъка,
усмивките, сълзите... Също тайните.

Със който тишината да е пивка,
и спомня си рождената ми дата.
Някой, готов за моята усмивка
да преобърне два пъти земята...

Готова съм да заплатя със всичко,
което във сърцето ми остана.
До глупост мога някой да обичам
и нищо да не искам във замяна.

Издирвам си приятелство, което
далече да стои от дребни сметки.
да се римува с пулса на сърцето
и егото да слага зад решетки...

Приятелство... Със две добри очи,
в които сякаш цял свят се оглежда.
И нищо, че наивно ви звучи...
Не стреляйте по моята надежда!

Павлина Соколова

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления! Много, много хубаво!
  • Чудесно е!
  • Здравей! : )) Видях това стихотворение от някаква страничка във фейсбук. Трябва да ти кажа, че толкова много ми хареса, публукивах го на приятели и им се обадих на всички по телефона да им го прочета! : )) От "деленето на залъка" до слагането на егото "зад решетки" всичко е толкова истинско, красиво и просто написано. Голямо изящество! Благодарна съм! : )) Продължавай все така! Съжалявам, че се обръщам на "ти", но тъй като думите ти ми се сториха така близки...
  • Успех в търсенето, Павлина! От опит знам колко скъпи са такива приятелства.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...