1 авг. 2008 г., 23:18

Объркан свят

915 0 1
 

Затвори се пред мене Рая

и в Ад животът се обърна,

безумен гняв в сърцето си питая,

че днес не мога даже да те зърна.

 

И в съня си само те прегръщам,

целувам нежно твойте длани

и тихичко до тебе аз  се сгушвам,

не ме е грижа там от никакви забрани.

 

Днес само споменът ме топли.

Не искам никого да мразя,

но как, когато чувам твойте вопли,

от дива ярост аз да се опазя.

Нередно нещо има в този свят,

щом безпощадно двама влюбени разделя,

дори престъпниците днес спокойно спят

и даже те жестоката ни участ не споделят.

 

Нередно нещо има в този свят.

Повярвай ми! Не в мен! Не в теб! Не в любовта ни!

Объркан само ще е този свят,

щом любов наказва, а жестокост брани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...