12 июн. 2006 г., 16:16

Объркана

1.4K 0 3

Объркана


Ти си толкова различен

та дори приличаш ми на мен,

сериозен или ироничен,

изненадваш  ме всеки ден.

 

Може би затова те искам,

привличаш ме с хиляди неща.

Бих желала за ръката да те стискам

и към мен завинаги да те долепя.

 

Но понякога се колебая,

сякаш имам две лица,

днес желая те, а утре – не зная,

играя си с нашите сърца.

 

Защо съм толкова жестока,

а за миг отново съм добра,

защо обичам да причинявам болка,

така и не можах да разбера.

 

Не знам какви, но имам чувства,

които силно ме горят.

Какво ли с мен се случва?

Странни мисли неспирно ме следят.

 

Ето... отново съм объркана

обичам да ми казваш, че ме искаш,

но защо държа се като побъркана,

когато отново в мен се вричаш?

Аз не мога да се разбера,

как тогава да ти отговоря?

Как да те обичам и да съм с теб сега,

щом не знам какво да сторя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Амбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Просто бъди различна пред него всеки път с нещо, колкото и малко да е то на пръв поглед. Винаги го изненадвай и ще бъдеш неотразима и незабравима! Това ни привлича нас, мъжете, у истинските жени!
  • Наистина понякога е трудно да разберем дори себе си!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Това са думите които моята душа се опитва да каже!
    Браво, Мари! Докосна ме! 6

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...