Объркана

Jun 12, 2006, 4:16 PM

Poetry

1061 0 3

Объркана

Ти си толкова различен

та дори приличаш ми на мен,

сериозен или ироничен,

изненадваш ме всеки ден.

Може би затова те искам,

привличаш ме с хиляди неща.

Бих желала за ръката да те стискам

и към мен завинаги да те долепя.

Но понякога се колебая,

сякаш имам две лица,

днес желая те, а утре – не зная,

играя си с нашите сърца.

Защо съм толкова жестока,

а за миг отново съм добра,

защо обичам да причинявам болка,

така и не можах да разбера.

Не знам какви, но имам чувства,

които силно ме горят.

Какво ли с мен се случва?

Странни мисли неспирно ме следят.

Ето... отново съм объркана

обичам да ми казваш, че ме искаш,

но защо държа се като побъркана,

когато отново в мен се вричаш?

Аз не мога да се разбера,

как тогава да ти отговоря?

Как да те обичам и да съм с теб сега,

щом не знам какво да сторя?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ВТ (Вили Тодоров)

2006-06-17T12:41:06+03:00

Просто бъди различна пред него всеки път с нещо, колкото и малко да е то на пръв поглед. Винаги го изненадвай и ще бъдеш неотразима и незабравима! Това ни привлича нас, мъжете, у истинските жени!
Романтик (Христо Костов)

2006-06-12T23:56:12+03:00

Наистина понякога е трудно да разберем дори себе си!!!
Поздрави за стиха!!!
patenceto (Надя Георгиева)

2006-06-12T16:17:08+03:00

Това са думите които моята душа се опитва да каже!
Браво, Мари! Докосна ме! 6