10 июн. 2011 г., 11:22

Объркана, невярваща, сама...

964 1 2

Блуждаещ поглед...

Стиснати в юмрук ръце...

Почти безчувствено сърце...

 

Как успях до тук да стигна?

Как от силна станах слаба?

Как прежалих всичко - без да мигна?

Къде е грешката и как да я поправя?

 

Защо сърцето ми се вкамени?

Защо във всеки се съмнява?

Любовта ли го изпепели

и наново да повярва не успява...?

 

Страх ме е, че дори и да отричам,

дори да съм объркана и слаба...

страх ме е, че още те обичам...!

Но трябва с любовта си да се справя...

 

Обича ли ме някой? И защо?

Аз любов не заслужавам...!

Но сърцето стене - малко и само...

Любов ли да получа се надявам...?

 

Объркана! Невярваща! Сама...!

Какво в живота искам да получа?

Любов, внимание, протегната ръка...

Но... урок жесток аз трябва да науча...

 

Че всяко нещо има своя край...

Че всяка нежност е до време...

Че не съществува рай...

И че любовта е просто бреме...!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...