10.06.2011 г., 11:22 ч.

Объркана, невярваща, сама... 

  Поезия
759 1 2

Блуждаещ поглед...

Стиснати в юмрук ръце...

Почти безчувствено сърце...

 

Как успях до тук да стигна?

Как от силна станах слаба?

Как прежалих всичко - без да мигна?

Къде е грешката и как да я поправя?

 

Защо сърцето ми се вкамени?

Защо във всеки се съмнява?

Любовта ли го изпепели

и наново да повярва не успява...?

 

Страх ме е, че дори и да отричам,

дори да съм объркана и слаба...

страх ме е, че още те обичам...!

Но трябва с любовта си да се справя...

 

Обича ли ме някой? И защо?

Аз любов не заслужавам...!

Но сърцето стене - малко и само...

Любов ли да получа се надявам...?

 

Объркана! Невярваща! Сама...!

Какво в живота искам да получа?

Любов, внимание, протегната ръка...

Но... урок жесток аз трябва да науча...

 

Че всяко нещо има своя край...

Че всяка нежност е до време...

Че не съществува рай...

И че любовта е просто бреме...!!!

© Ирина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??