Оцелях
Аз бях дете, а демон беше той.
Простете ми за силните слова,
но нямам други думи за тоз копой,
поругаващ беззащитните деца.
И цял живот въпроси си задавам,
и цял живот не ще да разбера,
каква ли майка ще да ги е родила,
тез хора с камъни вместо сърца.
Не му ли стигна, че заради него,
аз нямах онзи нежен първи път,
та мен безчестна той изкара,
под слънцето да не намеря своя кът?
Той искаше да ме преследва,
тотално всичко в мен да разруши,
та да изчезна аз безследно,
и в отчаяние душата ми да изгори.
Обаче криво сметка си направи,
намерих сили аз и оцелях,
сърцето ми със всичко туй се справи,
и не във злоба и омраза изгорях.
Защото само слабите оставят,
страданието злоба да роди,
а силните след болка оцеляват
и светлина в сърцето им блести.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Иванова Все права защищены
