2 авг. 2009 г., 00:15

Оцелял

487 0 2

Живот, ти ли си жив, или аз мъртъв
в този отчаян, заблуден, разпродажбен свят?
Аз ли съм весел, или ти тъжен
в това небе, сред неугасващите огньове 
на черния ад?

Кажи, живот, кой е по-силен,
аз или ти?
Кой изгуби същността си 
и потъна в море от тъжни, плуващи към отчаяние вълни?

Кажи, живот, кой пусна сърцето си като лодка
в онези студени, отнасящи води,
мислейки си, че ще има спасение,
без да осъзнава, че върви към черния свят,
където няма изгрев, няма слънчеви лъчи.

Кажи, аз ли живях в теб,
или ти живя в мен?
Аз ли бях слънце в нощта ти,
ти ли беше луната в ясния ми ден?
Кой продаде любовта и замени 
невинността с лицемерие?
Кажи, живот, кой уби земята,
без съвест и капка прощение?

Махам се от теб, живот,
знай, доде още живея,
доде и мен не си ме променил.
Махам се, доде с алхохола на алчността
и мен не си ме упоил.
Махам се, доде и мен не си застрелял
с куршуми от злото,
доде не си разбил стената от невинност в сърцето,
доде не си почернил моя бял ангел.
Махам се, живот, 
доде не е спряло да диша в мен доброто.

  Милан Милев
  24.03.2009



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...