2.08.2009 г., 0:15

Оцелял

485 0 2

Живот, ти ли си жив, или аз мъртъв
в този отчаян, заблуден, разпродажбен свят?
Аз ли съм весел, или ти тъжен
в това небе, сред неугасващите огньове 
на черния ад?

Кажи, живот, кой е по-силен,
аз или ти?
Кой изгуби същността си 
и потъна в море от тъжни, плуващи към отчаяние вълни?

Кажи, живот, кой пусна сърцето си като лодка
в онези студени, отнасящи води,
мислейки си, че ще има спасение,
без да осъзнава, че върви към черния свят,
където няма изгрев, няма слънчеви лъчи.

Кажи, аз ли живях в теб,
или ти живя в мен?
Аз ли бях слънце в нощта ти,
ти ли беше луната в ясния ми ден?
Кой продаде любовта и замени 
невинността с лицемерие?
Кажи, живот, кой уби земята,
без съвест и капка прощение?

Махам се от теб, живот,
знай, доде още живея,
доде и мен не си ме променил.
Махам се, доде с алхохола на алчността
и мен не си ме упоил.
Махам се, доде и мен не си застрелял
с куршуми от злото,
доде не си разбил стената от невинност в сърцето,
доде не си почернил моя бял ангел.
Махам се, живот, 
доде не е спряло да диша в мен доброто.

  Милан Милев
  24.03.2009



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...