5 февр. 2012 г., 12:36

Оцеляла доброта

1.8K 0 4

Свободна, като падаща дъждовна капка,

безгрижна, гонена от нежни ветрове.

Пред тази твоя смелост свалям шапка,

но недостатъчни са тези мои редове.



Стотици листи ще ми костват да опиша

душата ти, неизмеримо чиста и добра.

Опазена от омърсената и злобна киша,

където всяка дребничка душица се побра.



Ти можеш да си като масата от хора,

живеещи нищожно, като малък паразит.

Но не, ти бориш се и думата умора

за теб тя няма стойност, тя е дефицит.



Когато те погледна, аз виждам топло слънце,

запазено, неосквернено от жестоки бичове.

Когато заговориш, ти запяваш като пиленце,

сърчицето ти желае безверните да призове.



Да дадеш лъч светлина на очите им слепи,

от всичко добро, най-много това искаш ти.

Да нарисуваш усмивки, а не сълзи нелепи,

когато  се смееш, да сбъдваш големи мечти!










 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цуци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Живей, мечтай и твори! Допусни доброто от себе!
  • Съществува във всекиго от нас, просто не се грижим за нея и не я пускаме на свобода
  • "Добротата ще спаси света"...!!!
    Какво е добротата? Ценен дар? Съществува ли изобщо в днешно време?
    ......................................
    Стотици листи ще ми костват да опиша
    душата ти, неизмеримо чиста и добра.
    Опазена от омърсената и злобна киша,
    където всяка дребничка душица се побра.
  • Стихотворението би могло да придобие друг вид - само, ако пожелаеш да поработиш още върху него. Има неща, които би могла да изгладиш, ако решиш да му придадеш поетичен вид. В момента цялостен такъв липсва.
    Успех!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....