5 feb 2012, 12:36

Оцеляла доброта

  Poesía » Otra
1.9K 0 4

Свободна, като падаща дъждовна капка,

безгрижна, гонена от нежни ветрове.

Пред тази твоя смелост свалям шапка,

но недостатъчни са тези мои редове.



Стотици листи ще ми костват да опиша

душата ти, неизмеримо чиста и добра.

Опазена от омърсената и злобна киша,

където всяка дребничка душица се побра.



Ти можеш да си като масата от хора,

живеещи нищожно, като малък паразит.

Но не, ти бориш се и думата умора

за теб тя няма стойност, тя е дефицит.



Когато те погледна, аз виждам топло слънце,

запазено, неосквернено от жестоки бичове.

Когато заговориш, ти запяваш като пиленце,

сърчицето ти желае безверните да призове.



Да дадеш лъч светлина на очите им слепи,

от всичко добро, най-много това искаш ти.

Да нарисуваш усмивки, а не сълзи нелепи,

когато  се смееш, да сбъдваш големи мечти!










 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цуци Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Живей, мечтай и твори! Допусни доброто от себе!
  • Съществува във всекиго от нас, просто не се грижим за нея и не я пускаме на свобода
  • "Добротата ще спаси света"...!!!
    Какво е добротата? Ценен дар? Съществува ли изобщо в днешно време?
    ......................................
    Стотици листи ще ми костват да опиша
    душата ти, неизмеримо чиста и добра.
    Опазена от омърсената и злобна киша,
    където всяка дребничка душица се побра.
  • Стихотворението би могло да придобие друг вид - само, ако пожелаеш да поработиш още върху него. Има неща, които би могла да изгладиш, ако решиш да му придадеш поетичен вид. В момента цялостен такъв липсва.
    Успех!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...