Оцеляла доброта
Свободна, като падаща дъждовна капка,
безгрижна, гонена от нежни ветрове.
Пред тази твоя смелост свалям шапка,
но недостатъчни са тези мои редове.
Стотици листи ще ми костват да опиша
душата ти, неизмеримо чиста и добра.
Опазена от омърсената и злобна киша,
където всяка дребничка душица се побра.
Ти можеш да си като масата от хора,
живеещи нищожно, като малък паразит.
Но не, ти бориш се и думата умора
за теб тя няма стойност, тя е дефицит.
Когато те погледна, аз виждам топло слънце,
запазено, неосквернено от жестоки бичове.
Когато заговориш, ти запяваш като пиленце,
сърчицето ти желае безверните да призове.
Да дадеш лъч светлина на очите им слепи,
от всичко добро, най-много това искаш ти.
Да нарисуваш усмивки, а не сълзи нелепи,
когато се смееш, да сбъдваш големи мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цуци Всички права запазени
