7 авг. 2010 г., 16:21

Оцеляване

760 0 8

"На подводни скали се натъкна животът ми. 
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф. 
И се влачеше дрипав край моите бордове 
на реката зеленият шлейф."

 

Ветрове без посоки по мачтите брулеха -
позашивах платната с по-здрави конци.
Любопитните гларуси отдалеко се чудеха
и дебнеха с алчни очи.

Приютявах несретници, безверници бедни,
лекувах душите им - бездомни деца.
С надежди ги хранех и обич - последни
останали дребни зрънца.

Неусетно превъръщах се в слънчева яхта -
изправила гордо красива снага,
пришпорвах вълните на очаквано лято.
Оцелях... поне засега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...