7 авг. 2010 г., 16:21

Оцеляване

754 0 8

"На подводни скали се натъкна животът ми. 
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф. 
И се влачеше дрипав край моите бордове 
на реката зеленият шлейф."

 

Ветрове без посоки по мачтите брулеха -
позашивах платната с по-здрави конци.
Любопитните гларуси отдалеко се чудеха
и дебнеха с алчни очи.

Приютявах несретници, безверници бедни,
лекувах душите им - бездомни деца.
С надежди ги хранех и обич - последни
останали дребни зрънца.

Неусетно превъръщах се в слънчева яхта -
изправила гордо красива снага,
пришпорвах вълните на очаквано лято.
Оцелях... поне засега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...