7 ago 2010, 16:21

Оцеляване

755 0 8

"На подводни скали се натъкна животът ми. 
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф. 
И се влачеше дрипав край моите бордове 
на реката зеленият шлейф."

 

Ветрове без посоки по мачтите брулеха -
позашивах платната с по-здрави конци.
Любопитните гларуси отдалеко се чудеха
и дебнеха с алчни очи.

Приютявах несретници, безверници бедни,
лекувах душите им - бездомни деца.
С надежди ги хранех и обич - последни
останали дребни зрънца.

Неусетно превъръщах се в слънчева яхта -
изправила гордо красива снага,
пришпорвах вълните на очаквано лято.
Оцелях... поне засега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...